
Началник клиника по кардиология Умбал Александровкса, Председател на ДКБ, Републикански консултат по Интервенционална кардиология, Член на експертния съвет по кардиология, Преподавател към МУ София – КВБ Над 25 години опит в интервенционалната кардиология. Над 250 публикации в национални и международни рецензирани и индексирани списания. Интереси в областта на Интервенционалната кардиология, ОКС, антитромботично лечение, дислипидемия, метаболитен синдром, Здравословен живот и дълголетие, сърдечна недостатъчнст и ендоваскулатно лечение. Завършил медицина с пълно отличие 2002 г.; Придобил специалност Върешни болести 2008 г.; Придобил специалност Кардиология 2013 г.; Придобил специалност Ангиология 2019 г.; Главен асистент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2015 г.; Доцент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2016 г.; Професор към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2021 г.
ПРОФ. КАРАМФИЛОВ, КАКВА Е СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНСКА ДЕФИНИЦИЯ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И КАК ТЯ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ПРОСТО „НАДНОРМЕНО ТЕГЛО“ В КОНТЕКСТА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВОТО ЗДРАВЕ?
Затлъстяване може да се дефинира като състояние на прекомерно натрупване на телесна мастна тъкан, което може да увреди здравето. Най-често се оце- нява чрез индекс на телесна маса (ИТМ/BMI), като ИТМ 25–29.9 се счита за наднормено тегло, а ИТМ ≥30 е затлъстяване. Разликата е не само количествена, но и качествена. Затлъстяването води със себе си системни метаболитни и хормонални нарушения, които значимо повишават сърдечно-съдовия риск. Повишената инсулинова резистентност, промяната в липидния профил и стойностите на кръвно налягане са директни рискови фактори за сърдечно-съдови усложнения в резултат на затлъстяване. Хроничното нискостепенно възпаление (low-grade inflammation) в контекста на затлъстяване неминуемо увеличава вероятността от сърдечно-съдови инциденти.
КОЛКО КРИТИЧНА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АБДОМИНАЛНОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И ХИПЕРТОНИЯТА? МОЖЕ ЛИ ЕДИНСТВЕНО ТЕЛЕСНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МАЗНИНИТЕ ДА Е ПРЕДИКТОР ЗА БЪДЕЩ СЪРДЕЧНО-СЪДОВ РИСК?
Да, телесното разпределение на мазнините – особено интраабдоминалните – може да бъде самостоятелен предиктор за сърдечно-съдов риск. Абдоминалното, или висцерално затлъстяване – измерено чрез обиколка на талията – е по-силен предиктор на хипертония и сърдечно-съдови заболявания, отколкото самия ИТМ. Причините са многобройни – активна секреция на възпалителни медиатори от висцералната мастна тъкан, повишаването на симпатикусовата активност, както и повишената активация на системата ренинангиотензин-алдостерон при абдоминалното затлъстяване са само част от тях.
КАКВИ СА РАННИТЕ БИОМАРКЕРИ И КЛИНИЧНИ СИГНАЛИ, ПО КОИТО МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ ПОВИШЕН РИСК ОТ ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Стандартния липиден профил, показващ повишени нива на холестерол с ниска плътност, високите нива на триглицериди, както и повишените нива на високочувствителен C-реактивен протеин са лесно достъпни и акуратни биомаркери, с които ние разпознаваме дислипидемията и хроничното възпаление в ежедневната си медицинска практика. Повишените стойности на артериалното налягане са едни от първите клинични сигнали, които активно търсим заедно с увеличените размери на черния дроб – т. наречената неалкохолна чернодробна стеатоза. Кожни промени като акантозис нигриканс насочват вни-манието ни към развиващата се при затлъстяване инсулинова резистентност и често свързаната с нея дислипидемия.
В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗА „МЕТАБОЛИТНО ЗДРАВИ ХОРА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ“. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТАКЪВ ФЕНОМЕН НАИСТИНА – И КОЛКО Е УСТОЙЧИВ ВЪВ ВРЕМЕТО?
Да, съществува, но не е стабилно състояние и не изключва нуждата от превенция. Според различни проучвания между 10-30% от хората със затлъстяване спадат към тази група на т.нар. „метаболитно здраво затлъстяване“ (MHO). Това са хора със затлъс-тяване, но без метаболитен синдром (нормални стойности на артериално налягане, липиден профил, маркери за възпаление и чернодробна функция, запазена инсулинова чувствителност). Независимо от липсата на отклонения в споменатите маркери, MHO не е „защитено“ състояние. Тези хора често развиват метаболитни нарушения в рамките на 5-10 години, като тези пациенти също имат по-висок сърдечно-съдов риск в сравнение с пациенти с нормален ИТМ. Жените в пре-менопаузална въззраст често попадат в тази категория на метаболитно здрави със затлъстяване. При липса на интервенция от страна на пациента, MHO е повече предиктор за влошаване на състоянието в бъдеще, а не безопасна диагноза.
КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ КАТО СВЪРЗВАЩ ФАКТОР МЕЖДУ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И ИНФАРКТА НА МИОКАРДА?
Инсулиновата резистентност е централният патофизиологичен механизъм, който води до повишаване циркулиращи нива на глюкоза в кръвта, води до стимулиране на липогенезата и дислипидемията, увеличава възпалението и ендотелната дисфункция. Всичко това води до развитието на атеросклеротични плаки, пряко отговорни в крайна сметка за инфаркт на миокарда.
МОЖЕ ЛИ ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ БЕЗ МЕДИКАМЕНТОЗНА НАМЕСА – ДА ОБЪРНЕ ТРАЕКТОРИЯТА НА ХИПЕРТОНИЯТА И ДИСЛИПИДЕМИЯТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО? И АКО ДА – В КАКВИ СРОКОВЕ?
Да, при много пациенти – особено в начален стадий. Промени като загуба на тегло (обикновено 5-10%), придържане към определени видове диети (напр. средиземноморска), активното движение с умерен интензитет поне 150 мин/седмично, намаляването на ежедневния стрес, както и прекратяването на вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол сами по себе си могат да доведат до подобрения в липидния профил и понижаване на нивата на артериално налягане с 5-10mmHg в рамките на половин година (6 месеца), понякога и дори впо-кратки срокове (3 месеца.)
КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, КОГАТО ВЕЧЕ ИМА НАЛИЧИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? ИМА ЛИ НОВИ КЛАСОВЕ ЛЕКАРСТВА С ДВОЙНА РОЛЯ – ОТСЛАБВАНЕ И СЪРДЕЧНА ЗАЩИТА?
Съвременните насоки препоръчват медикаментозна терапия при пациенти с ИТМ ≥30 или ≥27 с вече развити придружаващи сърдечно-съдови заболявания, както и при пациенти, при които промяната в начина на живот не е достатъчна за постигане на оптимални стойности на сърдечно-съдовите рискови фактори. GLP-1 рецепторни агонисти (напр. семаглутид, лираглутид) са водеща терапия, защото доказано намаляват теглото с 10-15%, подобряват глюкозен и липиден профил, с което упражняват и кардиопротективен ефект – доказано в проучвания като SUSTAIN-6 и SELECT. Редица други класове медикаменти с едновременен кардиопротективен ефект, също водещи до редукция в телесната маса, са приложими в ежедневната медицинска практика – SGLT2-инхибитори, комбинираните GIP/GLP1- агонисти, липазните инхибитори и др.
КАК ОЦЕНЯВАТЕ ЕФЕКТИВНОСТТА И ПРИЛОЖИМОСТТА НА GLP-1 РЕЦЕПТОРНИТЕ АГОНИСТИ (КАТО СЕМАГЛУТИД) В КОНТЕКСТА НЕ САМО НА РЕДУКЦИЯ НА ТЕГЛО, НО И НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВА ПРЕВЕНЦИЯ?
GLP-1 агонистите подобряват инсулиновата чувствителност, потискат апетита и забавят изпразването на стомаха. Този клас медикаменти доказано намаляват риска от сърдечно-съдови събития с до 20%, дори при пациенти без диабет, имат доказан ефект и в контекста на вторична превенция на инфаркт и инсулт. Модерното медикаментозно лечение на затлъстяването вече не е самоцелно „отслабване“, а стратегия за намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост. GLP-1 агонистите са водещ избор за пациенти със ССЗ, а комбинираната терапия (със SGLT2i или инсулин) може да бъде персонализирана. Терапевтичните цели днес не са просто тегло, а органна защита.
КОИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОТ ТОЗИ „ТРОЕН РИСК“ – ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ХИПЕРТОНИЯ И ИНФАРКТ – И КАКВИ ПОЛИТИКИ ИЛИ КАМПАНИИ БИХА БИЛИ НАЙ-ЕФЕКТИВНИ?
Като най-рискови групи в България на преден план са деца и юноши с наднормено тегло поради ранното начало и по-голямата експозиция към този рисков фактор, жените след менопауза, мъжете над 45г възраст, водещи заседнал начин на живот, както и всички хора с нисък социално-икономичен статус, особено в малките населени места. Политиките, необходими за борба с този троен риск би следвало да се водят както на регионално, така и на национално ниво:
• Национални скринингови програми за ИТМ, кръвно и липиден профил,
• Въвеждане на здравословно хранене в училищата,
• Финансови стимули за спортна активност и профилактика,
• Кампания за информираност с участие на лекари, медии и институции.
КАТО ФИНАЛ – КАКЪВ Е ВАШИЯТ АПЕЛ КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ, КОИТО ПОДЦЕНЯВАТ НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО, ЗАЩОТО „НЯМАТ ОПЛАКВАНИЯ“? КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ДНЕС, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАТ УТРЕ?
„Липсата на симптоми не означава липса на болест.“ Затлъстяването е „тиха“ патология, която протича безсимптомно в продължение на години. Не чакайте болката, за да потърсите помощ. Наднорменото тегло днес е вашият шанс за промяна – не го подценявайте. Всеки свален килограм е инвестиция в живот без лекарства, без болници, без страх. Започнете днес – утре може да е късно.

