Monthly Archives: май 2022

•Учени изследват начина на хранене като възможен фактор за развитието на рак. •Предишни изследвания показват, че консумацията на месо е свързана с по-висок риск от някои видове рак. •Ново проучване установи, че хората, които ядат по-малко месо, имат по-малък риск от заболяване от всички видове рак. •Изследването обаче не може да докаже причината и връзката между консумацията на месо и рискът от рак може да се дължи на други променливи.

Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство публикуваха наскоро резултатите от мащабно проучване, в което се изследва влиянието на различните нива на консумация на месо върху вероятността от развитие на рак. Проучването е установило, че при вегетарианците, пескатарианците и хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на рак е значително по-малък.

Авторите на проучването анализират статистически данни за случаите на рак като цяло, а също така разглеждат внимателно влиянието на консумацията на месо върху три от най-разпространените видове рак: рак на гърдата след менопауза, рак на простатата и рак на дебелото черво.

Водещ автор на изследването е Коди Уотлинг, докторант в отдела по епидемиология на рака към Департамента по здравеопазване на населението Nuffield към Оксфордския университет.

„Нашите открития добавят допълнителни доказателства, че спазването на вегетарианска, пескатарианска или нискокалорична диета може

да бъде свързано с по-нисък риск от диагностициране на рак. Тези констатации също така предполагат, че рискът от рак за различните групи на хранене може да е различен в зависимост от вида на рака“, казва той пред Medical News Today.

ИЗСЛЕДВАНА Е ГОЛЯМА ГРУПА

Изследователите са проследили 472 377 души от базата данни на BioBank в Обединеното кралство за среден период от 11, 4 години. Нито един от участниците, които са били на възраст 40-70 години, когато екипът ги е набрал между 2006 и 2010 г., не е имал диагноза рак в началото на изследвания период. По време на проучването лицата са съобщавали на изследователите за приема на месо.

Учените разделят кохортата на проучването на четири групи: •Приемащите месо съобщават, че консумират преработено месо, птиче или червено месо – включително говеждо, свинско и агнешко – повече от пет пъти всяка седмица. В тази група попадат 247 571 души, което представлява 52, 4 % от цялата изследвана популация. •Хората, консумиращи малко месо, са яли същите храни, но максимум пет пъти седмично. От изследваната популация 43, 5%, или 205 385 души, са били в тази група. •Примащите риба, но не и месо, са били 10 696 души, или 2, 3% от изследваната популация. •Вегетарианците и веганите, които не ядат нито месо, нито риба, съставлявали 1, 8% от цялата кохорта, или 8 685 души.

„Благодарение на големия брой случаи на рак в BioBank в Обединеното кралство успяхме да разгледаме често срещаните видове рак в зависимост от групите на хранене, въпреки малкия брой вегетарианци и

пескатариаци, и да проучим допълнително тази връзка“, обяснява Уотлинг.

В края на периода на проучването 54 961 души са развили някакъв вид рак. Изследователите отбелязват 5 882 случая на колоректален рак, 9 501 случая на рак на простатата и 7 537 случая на рак на гърдата след менопауза.

НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ РАК

След като групата, която се храни с месо, служи за база, изследователите изчисляват риска от развитие на рак за останалите три групи. Данните показват, че вероятността за развитие на рак при групата на вегетарианците и веганите е с 14% по-малка в сравнение с останалите групи.

Вероятността да се разболеят от рак е с 10 % по-малка при хората, които консумират риба, а при хората, които консумират малко месо, рискът е намалял с 2 %.

Жените в постменопауза, които са вегетарианци, са имали 18% по- нисък риск от рак на гърдата, а мъжете пескетарианци и вегетарианци са имали съответно 20% и 31% по-нисък риск от рак на простатата.

Когато авторите на проучването разглеждат колоректалния рак, те установяват, че при хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на това заболяване е с 9% по-нисък, което, както отбелязват, съответства на предишни изследвания.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ДАННИТЕ?

Авторите пишат: „Не е ясно дали другите разлики, наблюдавани при всички видове рак и при рака на простатата, отразяват някакви причинно-следствени връзки или се дължат на други фактори, като

например остатъчно объркване или разлики в откриването на рака“. Сред тези потенциални смущаващи фактори е индексът на телесна маса (ИТМ). Когато изследователите го отчитат, намалението на риска от рак на гърдата при жените вегетарианки става незначително.

„ИТМ би бил потенциален фактор за объркване, ако разликите в неговите стойности по групи не се дължат на различия в храненето. Например, може би вегетарианците спортуват повече от месоядните и в резултат на това поддържат здравословен индекс на телесна маса“, коментира Уотлинг. Той изтъква, че „съществуват разлики в ИТМ по диетични групи, а по-високият ИТМ е свързан с по-висок риск от рак“. „Въпреки това ИТМ може да бъде и медиатор, ако разликите в неговите

стойности по диетични групи всъщност се дължат на различия в храненето. Както може би подозирате, това е трудно да се разграничи. Поради това в нашите анализи разглеждахме ИТМ както като потенциален фактор за объркване, така и като потенциален медиатор“, допълва той.

Какво предлага засега Уотлинг? „Моите препоръки са хората да ограничат приема на преработено и червено месо в хранителния си режим и да консумират храна, богата на пълнозърнести храни,

плодове, зеленчуци и бобови растения, като същевременно поддържат здравословно телесно тегло“, заявява ученият.

Авторите на проучването са установили, че вегетарианците и пескатарианците са по-скоро по-млади и добре образовани и по-рядко пушат и пият. Това предполага, че е възможно резултатите да се дължат на объркващи фактори.

Освен това всички доброволци от британската BioBank са били на възраст от 40 до 70 години при набирането им, което означава, че констатациите може да не могат да се обобщят за всички възрастови групи.

КОИ СА ПЕСКАТАРИАНЦИТЕ И С КАКВО СЕ ХРАНЯТ?

Пескатарианецът е човек, който добавя риба и морски дарове към вегетарианската си диета.

Има много причини, поради които хората предпочитат да се откажат от месото и птиците, но все пак ядат риба. Някои избират да добавят риба към вегетарианската диета, за да могат да се възползват от ползите за здравето от растителната диета и от полезната за сърцето риба. Други пък се опитват да ограничат въздействието на своята диета върху околната среда. За някои това може да е просто въпрос на вкус.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕСКАТАРИАНЕЦЪТ?

Най-просто казано, пескатарианецът е човек, който не яде месо, но яде риба. Терминът „пескатарианец“ е създаден в началото на 90-те години на миналия век и представлява комбинация от италианската дума за риба „pesce“ и думата „вегетарианец“. Понякога се изписва „пескетарианец“, но това означава същото.

В научната литература този хранителен режим често се описва като „песковегетариански“ и се причислява към спектъра на

вегетарианството. Според това определение пескатарианецът е човек, който избира да се храни вегетариански, но също така яде риба и други морски дарове.

Това е предимно растителна диета, включваща пълнозърнести храни, ядки, бобови растения, продукти и здравословни мазнини, като морските дарове играят ключова роля като основен източник на протеини. Много пескатариани също така консумират млечни продукти и яйца.

Все повече пациенти стигат до спешното с ментални проблеми, предизвикани от екстремни горещини •Голямо проучване на данни от Съединените щати разкрива, че екстремните горещини увеличават вероятността за посещения в спешните отделения заради психични заболявания. •Резултатите са в допълнение към нарастващия брой доказателства, че горещите вълни, предизвикани от изменението на климата, могат да влошат симптомите на психичните заболявания. •Констатациите може да са полезни за предприемане на мерки в областта на общественото здраве. Те биха помогнали да се предотврати влошаването на симптомите на психично разстройство при податливи лица по време на високи температури.

Проучване, в което са разгледани медицински данни от над 2 милиона души в САЩ, показва, че дните на силни горещини през лятото са свързани с по-чести посещения в спешното отделение поради психични заболявания. Резултатите предполагат, че нарастващата честота на епизодите на екстремни горещини, дължащи се на изменението на климата, може да има допълнителни неблагоприятни последици за менталното здраве.

Съавторът на изследването д-р Амрута Нори-Сарма, която е доцент по екологично здраве в Училището по обществено здраве към Бостънския университет, заявява пред Medical News Today, че „повечето хора вече знаят, че много горещите дни ги излагат на риск от физически здравословни проблеми като топлинен удар и

дехидратация“. „Ключовият извод от нашето проучване е, че дните на екстремни горещини са свързани и с по-висок риск от необходимост от медицинска намеса за психични състояния като депресия, тревожност, употреба на наркотици и самонараняване“, допълва тя.

„Като се има предвид мащабът (географският обхват) на проучването, техните констатации имат значително значение за интервенциите

в областта на общественото здраве за свеждане до минимум на последиците за здравето от екстремните температури и за

прогнозирането на потенциалните неблагоприятни последици за здравето при бързо влошаващи се сценарии за промяна на климата“, коментира д-р Юн-Хай Енки У, доцент в Катедрата по география на Университета в Бъфало.

ЛИПСА НА ШИРОКОМАЩАБНИ ПРОУЧВАНИЯ

Предишни проучвания показват, че по-високите температури на околната среда са свързани с повишен риск от хоспитализация поради метаболитни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

Освен това повишените температури са свързани и с повишена смъртност, като според някои оценки екстремните горещини са свързани с 356 000 смъртни случая в световен мащаб през 2019 г. Повишените температури са свързани и с неблагоприятни последици за психичното здраве. Проучванията показват, че периодите на по-топло време са свързани с влошаване на симптомите, свързани с психичното здраве, и с увеличаване на броя на посещенията в спешните отделения.

Тези изследвания обаче често са включвали малки извадки или са били ограничени до специфични географски региони или популации, което влияе върху надеждността и обобщаването на резултатите.

За да отговори на тези опасения, настоящото проучване използва национални данни, за да проучи връзката между повишените температури на околната среда и посещенията

в спешните отделения в резултат на проблеми, свързани с менталното здраве.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЕКСТРЕМНИТЕ ГОРЕЩИНИ И ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

В настоящото проучване изследователите са използвали база данни, съдържаща

деидентифицирана медицинска информация, събрана между 2010 и 2019 г. за 2 243 395 лица на възраст над 18 години. Всички те са минали през спешното отделение и са получили помощ за проблеми, свързани с психическото им здраве. По отношение на местоживеенето са представени 2775 окръга в цялата страна.

Изследователите са получили и данни за максималните дневни температури за цялата продължителност на изследването във всеки окръг от базата данни. Те са се фокусирали върху месеците между май и септември, когато в САЩ настъпват периодитена екстремни горещини.

Във всеки окръг учените са класифицирали

„дни на екстремни горещини“. Такива са дните, когато максималната температура е по-висока от тази в 95% от останалите дни през топлия сезон.

Те устаноилит повишена вероятност от посещения в спешните отделения за всякакви психични заболявания в дните на екстремни горещини. По-конкретно, дните с екстремни горещини са свързани с по-висок брой посещения в спешните отделения за състояния, като например разстройства, свързани с употребата на вещества, тревожни разстройства, разстройства на настроението, разстройства, свързани със стреса, и самонараняване.

Такава връзка липсва при личностните и поведенческите разстройства. Екипът проучва също така дали полът, възрастта или географският регион са свързани с повишена вероятност от посещения в Спешното, свързани с психичното здраве.

Те установяват, че връзката между дните с екстремни горещини и по- високия брой посещения в спешните отделения е по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените.

От географска гледна точка връзката е била по-силна на север, отколкото на юг, като най-силна е била сред хората, живеещи в североизточните, северозападните и средните западни региони.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Авторите признават, че проучването им показва само връзка между повишените температури и вероятността за посещения в спешното отделение в резултат на проблеми, свързани с психичното здраве. То не установява причинно-следствена връзка.

В проучването са използвани и максималните дневни температури като мярка за излагането на индивида на топлина. Но фактори като нивото на активност и времето, прекарано на открито, обикновено определят действителното излагане на топлина.

Проучването също така не може да оцени въздействието на повишените температури върху по-леките симптоми на психичното здраве

или по-специално върху уязвимите общности. „Необходимо е да подобрим разбирането си за това как излагането на неблагоприятни метеорологични условия, включително както на екстремни горещини, така и на студ, се отразява на лицата с относително леки симптоми на психични разстройства. Това национално проучване се базира само на част от спектъра на психичноздравните проблеми“, отбелязва д-р Ю. Според нея са необходими и допълнителни широкомащабни проучвания, за да се разбере влиянието на ниските температури върху психичното здраве.

Измерването им в кръвта помага за оценка на риска от заболяване преди появата на симптомите, сочат резултатите от ново проучване •Един обикновен кръвен тест може да предскаже дългосрочния риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване. •В проучване, проведено сред 4000 здрави възрастни, учените установяват, че нивата на липидите в кръвната плазма са свързани с по-късното развитие на двете заболявания. •Лицата с по-високи концентрации на определени измерени липиди в кръвта са имали по-висок риск от диабет тип 2 или сърдечносъдово заболяване. •Профилирането на липидите може да бъде евтин и бърз начин за прогнозиране на риска, който да позволи промени в хранителния режим и начина на живот, преди да се развият заболяванията.

В Съединените щати 1 на 10 души има диабет тип 2. На всеки 36 секунди в САЩ някой умира от сърдечносъдово заболяване, а този тип заболявания са причина за една трета от всички смъртни случаи в света.

И двете състояния могат да се развият бавно, а симптомите невинаги са очевидни. Лекарите оценяват риска на дадено лице да ги развие, като снемат анамнеза и наблюдават настоящите фактори на начина на живот.

Проучване, ръководено от проф. д-р Крис Лаубер от центъра за експериментални и клинични изследвания на Twincore в Германия, показва, че липидите в кръвната плазма могат да предскажат бъдещия риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.

Методът, известен като липидомично профилиране, може да осигури количествено измерване на риска много преди да се появят симптоми.

„Авторите на това проучване добяват към нарастващите доказателства, че липидомичното профилиране може да е бъдещата стъпка за за откриване на сърдечносъдови заболявания, както и на диабет“, коментира д-р Сунет Сингх, медицински директор на CareHive.

ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИПИДИТЕ В КРЪВТА

В проучването са включени малко над 4000 здрави шведски граждани на средна възраст. Те са били от сформирана в град Малмьо група за установяване на връзката между хранителния режим и и сърдечносъдови заболявания.

В началото на проучването участниците са били на възраст от 46 до 68 години. Около 10% от тях са имали индекс на телесна маса (ИТМ) над 30.

Изследователите са взели по една изходна кръвна проба от всеки участник. След това центрофугирали кръвните проби, за да отделят плазмата за анализ. С помощта на масспектрометрия измерили концентрациите на 184 различни липиди в плазмата. Те използвали тези липидомни профили, за да изчислят рисковите точки и да разпределят участниците в шест рискови групи.

Д-р Сингх заявява пред Medical News Today, че проучването може да допълни предишните методи за оценка на риска. „Този нов подход дава възможност за нова рамка за стратификация на риска, която също така позволява подобрение, когато се използва заедно с измерването на стандартните клинични променливи“, казва той.

Въпреки това ученият отбелязва, че в изследваната популация е имало малко разнообразие: „Препоръчително е да се продължи разширяването на това изследване чрез увеличаване на популацията от пациенти, за да се включат още няколко променливи. Това включва различни възрасти на пациентите, расови и етнически групи и нива на физическа активност“.

ЛИПИДИ И РИСК

Изследователите проследяват участниците в продължение на повече от 20 години, като началните оценки са били направени между 1991 и

1994 г. През това време 13, 8% от хората развили диабет тип 2, а 22 % – сърдечносъдово заболяване.

За пациентите от групите с най-висок риск тези стойности нарастнали до 37% за развитие на диабет тип 2 и 40, 5% за развитие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с горепосочените средни стойности за групите.

При хората от групите с най-нисък риск рискът от развитие на двете състояния е намалял.

Изследователите установяват също така, че за хората с високи стойности на липидния риск има много по-голяма вероятност да развият затлъстяване през периода на проследяване. Затлъстяването е рисков фактор както за диабет тип 2, така и за сърдечносъдово заболяване.

Авторите предполагат, че този подход, основан на рискови показатели, може да покаже риска от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване много години преди появата на заболяването.

„По-ранното откриване на болестта става в момент, в който тя не е станала клинично видима. В резултат на това изследователите и

клиницистите вече могат да разглеждат заболяванията от гледна точка на по-активна превенция, а не просто от гледна точка на лечението“, коментира д-р Сингх.

РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Използването на масспектрометрия за измерване на липидите в кръвната плазма е бързо, сравнително евтино и дава количествени резултати.

Авторите на това проучване предполагат, че то може да идентифицира липидите, които допринасят в най-голяма степен за риска от развитие на последващи здравословни състояния, и евентуално да доведе до нови лекарствени лечения.

„Изследванията спомагат за напредъка в областта на клиничната масспектрометрия като цяло, като продължават да демонстрират потенциала за по-ранно откриване на заболявания преди конвенционалните средства“, коментира д-р Сингх.

Учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тяхната хипотеза и да се покаже колко информативен е плазменият липидом за здравето и болестите.

„Липидомът може да предостави информация много отвъд риска от диабет и сърдечносъдови заболявания“, казва Крис Лаубер, водещ автор на изследването. Според него този обикновен тест може да покаже

на хората техния риск от развитие както на диабет тип 2, така и на сърдечносъдово заболяване. Чрез промяна на хранителния режим и начина на живот те може да успеят да намалят този риск, смята ученият.