IMG_9653

СКРИТАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ И ИНФАРКТА:КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО – Проф. КИРИЛ КАРАМФИЛОВ

Началник клиника по кардиология Умбал Александровкса, Председател на ДКБ, Републикански консултат по Интервенционална кардиология, Член на експертния съвет по кардиология, Преподавател към МУ София – КВБ Над 25 години опит в интервенционалната кардиология. Над 250 публикации в национални и международни рецензирани и индексирани списания. Интереси в областта на Интервенционалната кардиология, ОКС, антитромботично лечение, дислипидемия, метаболитен синдром, Здравословен живот и дълголетие, сърдечна недостатъчнст и ендоваскулатно лечение. Завършил медицина с пълно отличие 2002 г.; Придобил специалност Върешни болести 2008 г.; Придобил специалност Кардиология 2013 г.; Придобил специалност Ангиология 2019 г.; Главен асистент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2015 г.; Доцент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2016 г.; Професор към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2021 г.

ПРОФ. КАРАМФИЛОВ, КАКВА Е СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНСКА ДЕФИНИЦИЯ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И КАК ТЯ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ПРОСТО „НАДНОРМЕНО ТЕГЛО“ В КОНТЕКСТА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВОТО ЗДРАВЕ?

Затлъстяване може да се дефинира като състояние на прекомерно натрупване на телесна мастна тъкан, което може да увреди здравето. Най-често се оце- нява чрез индекс на телесна маса (ИТМ/BMI), като ИТМ 25–29.9 се счита за наднормено тегло, а ИТМ ≥30 е затлъстяване. Разликата е не само количествена, но и качествена. Затлъстяването води със себе си системни метаболитни и хормонални нарушения, които значимо повишават сърдечно-съдовия риск. Повишената инсулинова резистентност, промяната в липидния профил и стойностите на кръвно налягане са директни рискови фактори за сърдечно-съдови усложнения в резултат на затлъстяване. Хроничното нискостепенно възпаление (low-grade inflammation) в контекста на затлъстяване неминуемо увеличава вероятността от сърдечно-съдови инциденти.

КОЛКО КРИТИЧНА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АБДОМИНАЛНОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И ХИПЕРТОНИЯТА? МОЖЕ ЛИ ЕДИНСТВЕНО ТЕЛЕСНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МАЗНИНИТЕ ДА Е ПРЕДИКТОР ЗА БЪДЕЩ СЪРДЕЧНО-СЪДОВ РИСК?

Да, телесното разпределение на мазнините – особено интраабдоминалните – може да бъде самостоятелен предиктор за сърдечно-съдов риск. Абдоминалното, или висцерално затлъстяване – измерено чрез обиколка на талията – е по-силен предиктор на хипертония и сърдечно-съдови заболявания, отколкото самия ИТМ. Причините са многобройни – активна секреция на възпалителни медиатори от висцералната мастна тъкан, повишаването на симпатикусовата активност, както и повишената активация на системата ренинангиотензин-алдостерон при абдоминалното затлъстяване са само част от тях.

КАКВИ СА РАННИТЕ БИОМАРКЕРИ И КЛИНИЧНИ СИГНАЛИ, ПО КОИТО МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ ПОВИШЕН РИСК ОТ ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?

Стандартния липиден профил, показващ повишени нива на холестерол с ниска плътност, високите нива на триглицериди, както и повишените нива на високочувствителен C-реактивен протеин са лесно достъпни и акуратни биомаркери, с които ние разпознаваме дислипидемията и хроничното възпаление в ежедневната си медицинска практика. Повишените стойности на артериалното налягане са едни от първите клинични сигнали, които активно търсим заедно с увеличените размери на черния дроб – т. наречената неалкохолна чернодробна стеатоза. Кожни промени като акантозис нигриканс насочват вни-манието ни към развиващата се при затлъстяване инсулинова резистентност и често свързаната с нея дислипидемия.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗА „МЕТАБОЛИТНО ЗДРАВИ ХОРА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ“. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТАКЪВ ФЕНОМЕН НАИСТИНА – И КОЛКО Е УСТОЙЧИВ ВЪВ ВРЕМЕТО?

Да, съществува, но не е стабилно състояние и не изключва нуждата от превенция. Според различни проучвания между 10-30% от хората със затлъстяване спадат към тази група на т.нар. „метаболитно здраво затлъстяване“ (MHO). Това са хора със затлъс-тяване, но без метаболитен синдром (нормални стойности на артериално налягане, липиден профил, маркери за възпаление и чернодробна функция, запазена инсулинова чувствителност). Независимо от липсата на отклонения в споменатите маркери, MHO не е „защитено“ състояние. Тези хора често развиват метаболитни нарушения в рамките на 5-10 години, като тези пациенти също имат по-висок сърдечно-съдов риск в сравнение с пациенти с нормален ИТМ. Жените в пре-менопаузална въззраст често попадат в тази категория на метаболитно здрави със затлъстяване. При липса на интервенция от страна на пациента, MHO е повече предиктор за влошаване на състоянието в бъдеще, а не безопасна диагноза.

КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ КАТО СВЪРЗВАЩ ФАКТОР МЕЖДУ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И ИНФАРКТА НА МИОКАРДА?

Инсулиновата резистентност е централният патофизиологичен механизъм, който води до повишаване циркулиращи нива на глюкоза в кръвта, води до стимулиране на липогенезата и дислипидемията, увеличава възпалението и ендотелната дисфункция. Всичко това води до развитието на атеросклеротични плаки, пряко отговорни в крайна сметка за инфаркт на миокарда.

МОЖЕ ЛИ ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ БЕЗ МЕДИКАМЕНТОЗНА НАМЕСА – ДА ОБЪРНЕ ТРАЕКТОРИЯТА НА ХИПЕРТОНИЯТА И ДИСЛИПИДЕМИЯТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО? И АКО ДА – В КАКВИ СРОКОВЕ?

Да, при много пациенти – особено в начален стадий. Промени като загуба на тегло (обикновено 5-10%), придържане към определени видове диети (напр. средиземноморска), активното движение с умерен интензитет поне 150 мин/седмично, намаляването на ежедневния стрес, както и прекратяването на вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол сами по себе си могат да доведат до подобрения в липидния профил и понижаване на нивата на артериално налягане с 5-10mmHg в рамките на половин година (6 месеца), понякога и дори впо-кратки срокове (3 месеца.)

КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, КОГАТО ВЕЧЕ ИМА НАЛИЧИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? ИМА ЛИ НОВИ КЛАСОВЕ ЛЕКАРСТВА С ДВОЙНА РОЛЯ – ОТСЛАБВАНЕ И СЪРДЕЧНА ЗАЩИТА?

Съвременните насоки препоръчват медикаментозна терапия при пациенти с ИТМ ≥30 или ≥27 с вече развити придружаващи сърдечно-съдови заболявания, както и при пациенти, при които промяната в начина на живот не е достатъчна за постигане на оптимални стойности на сърдечно-съдовите рискови фактори. GLP-1 рецепторни агонисти (напр. семаглутид, лираглутид) са водеща терапия, защото доказано намаляват теглото с 10-15%, подобряват глюкозен и липиден профил, с което упражняват и кардиопротективен ефект – доказано в проучвания като SUSTAIN-6 и SELECT. Редица други класове медикаменти с едновременен кардиопротективен ефект, също водещи до редукция в телесната маса, са приложими в ежедневната медицинска практика – SGLT2-инхибитори, комбинираните GIP/GLP1- агонисти, липазните инхибитори и др.

КАК ОЦЕНЯВАТЕ ЕФЕКТИВНОСТТА И ПРИЛОЖИМОСТТА НА GLP-1 РЕЦЕПТОРНИТЕ АГОНИСТИ (КАТО СЕМАГЛУТИД) В КОНТЕКСТА НЕ САМО НА РЕДУКЦИЯ НА ТЕГЛО, НО И НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВА ПРЕВЕНЦИЯ?

GLP-1 агонистите подобряват инсулиновата чувствителност, потискат апетита и забавят изпразването на стомаха. Този клас медикаменти доказано намаляват риска от сърдечно-съдови събития с до 20%, дори при пациенти без диабет, имат доказан ефект и в контекста на вторична превенция на инфаркт и инсулт. Модерното медикаментозно лечение на затлъстяването вече не е самоцелно „отслабване“, а стратегия за намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост. GLP-1 агонистите са водещ избор за пациенти със ССЗ, а комбинираната терапия (със SGLT2i или инсулин) може да бъде персонализирана. Терапевтичните цели днес не са просто тегло, а органна защита.

КОИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОТ ТОЗИ „ТРОЕН РИСК“ – ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ХИПЕРТОНИЯ И ИНФАРКТ – И КАКВИ ПОЛИТИКИ ИЛИ КАМПАНИИ БИХА БИЛИ НАЙ-ЕФЕКТИВНИ?

Като най-рискови групи в България на преден план са деца и юноши с наднормено тегло поради ранното начало и по-голямата експозиция към този рисков фактор, жените след менопауза, мъжете над 45г възраст, водещи заседнал начин на живот, както и всички хора с нисък социално-икономичен статус, особено в малките населени места. Политиките, необходими за борба с този троен риск би следвало да се водят както на регионално, така и на национално ниво:

• Национални скринингови програми за ИТМ, кръвно и липиден профил,

• Въвеждане на здравословно хранене в училищата,

• Финансови стимули за спортна активност и профилактика,

• Кампания за информираност с участие на лекари, медии и институции.

КАТО ФИНАЛ – КАКЪВ Е ВАШИЯТ АПЕЛ КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ, КОИТО ПОДЦЕНЯВАТ НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО, ЗАЩОТО „НЯМАТ ОПЛАКВАНИЯ“? КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ДНЕС, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАТ УТРЕ?

„Липсата на симптоми не означава липса на болест.“ Затлъстяването е „тиха“ патология, която протича безсимптомно в продължение на години. Не чакайте болката, за да потърсите помощ. Наднорменото тегло днес е вашият шанс за промяна – не го подценявайте. Всеки свален килограм е инвестиция в живот без лекарства, без болници, без страх. Започнете днес – утре може да е късно.

Luca 2024 jpeg

INTEGRATED APPROACH TO THE DIAGNOSIS AND TREATMENT OF OBESITY – Prof. LUCA BUSETTO

Degree in Medicine (Maximum) at the University of Padova, 1987. PhD in Experimental and Clinical Gerontology at the University of Padova, 1994. Post-degree in Geriatrics at the University of Padova, 1995. Full Professor of Nutrition and Dietetic Sciences – Department of Medicine – University of Padova. Director of the Clinical Nutrition Unit of the Padova University Hospital. Clinical Activity at the Center for the Study and the Integrated Management of Obesity – Padova University Hospital. Author of 218 publications in peer- reviewed international journals. H-INDEX Scopus: 59. Total citations: 12.911 Member of the editorial board of the following international scientific journals: Mediterranean Journal of Nutrition and Metabolism, Eating and Weight Disorders, Nutrients, Frontiers in Rehabilitation Sciences. Associate Editor in: Surgery for Obesity and Related Diseases, Obesity Surgery, Frontiers of Endocrinology. Vice President of the European Association for the Study of Obesity (EASO) for the Southern Region. Past President of the Italian Obesity Society (SIO). Actually involved in several international projects on the implementation of clinical guidelines for obesity more adherent to the vision of obesity as a non.communicable chronic disease and on the identificatgion of more precise targets for obesity management.


CURRENT CLINICAL GUIDELINES FOR OBESITY STAGING WHAT ARE THE KEY INDICATORS USED TO ASSESS OBESITY SEVERITY ACCORDING TO THE NEW EASO GUIDELINES?

According to the new framework for the diagnosis, staging and management of obesity in adults proposed by EASO, the diagnosis of obesity should be always based on the recognition of abnormal and/or excessive fat accumulation (anthropometric component) and on the analysis of its present and potential effects on health (clinical component).

HOW DOES THE UPDATED STAGING MODEL INCORPORATE BOTH QUALITATIVE AND QUANTITATIVE PARAMETERS?

The quantitative parameters (anthropometric component) include the BMI and the waist-to-height ratio. The qualitative parameters (clinical component) include a systematic evaluation of medical, functional and psychological (mental health and eating behavior pathology) status in any person with obesity.

IN WHAT WAY IS OBESITY STAGING LINKED TO THE EVALUATION OF COMPLICATION RISKS?

We stress the importance of measuring waist circumference and calculating the waist-to-height ratio in any person with a BMI <35 kg/m2 as a marker of visceral fat accumulation and increased cardiometabolic disease risk.

WHICH MEASUREMENT TOOLS AND ASSESSMENT METHODS ARE CONSIDERED MOST APPROPRIATE FOR DAILY CLINICAL PRACTICE?

BMI and the waist-to-height ratio are the cornerstone for anthropometric evaluation. We do not recommend a routine use of instrumental techniques of body composition assessment. However, we suggest to consider a determination of body composition and adiposity (% body fat) by dual-energy x-ray absorptiometry or, alternatively, bioelectric impedance when BMI and physical examination are ambiguous or in people presenting with clinical symptoms or risk factors for sarcopenic obesity.

WHAT SHOULD GENERAL PRACTITIONERS BE PARTICULARLY AWARE OF WHEN APPLYING THESE NEW RECOMMENDATIONS?

The assessment of waist circumference and the waist- to-height ratio is still underused by GPs. The framework strongly claims for a more regular determination of this important parameter.


DIAGNOSTIC ALGORITHM AND THERAPEUTIC PATHWAY HOW DOES THE NEWLY PROPOSED THERAPEUTIC PATHWAY DIFFER FROM PREVIOUS APPROACHES IN OBESITY MANAGEMENT?

An important novelty in our framework regards the anthropometric component of the diagnosis. The basis for this change is the recognition that BMI alone is insufficient as a diagnostic criterion, and that body fat distribution has a substantial impact on health. More specifically, abdominal fat accumulation is associated with an increased risk of developing cardiometabolic complications and is a stronger determinant of disease development than BMI, even in individuals with a BMI level below the standard cut-offs for obesity diagnosis. This is reflected by two novel and important statements. First, we make explicit that abdominal (visceral) fat accumulation is an important risk factor for health deterioration, also in people with low BMI and still free of overt clinical manifestations. Second, the new framework includes people with lower BMI (≥25-30 kg/ m2) but increased abdominal fat accumulation and the presence of any medical, functional or psychological impairments or complications in the definition of obesity, hence reducing the risk of undertreatment in this particular group of patients in comparison to the current BMI-based definition of obesity.

WHAT TOOLS AND PROCEDURAL STEPS ARE RECOMMENDED FOR TAILORING TREATMENT TO INDIVIDUAL PATIENT NEEDS?

We propose that the choice of the appropriate initial level of intervention (behavioral modifications alone, psychological therapy, obesity medications, metabolic/ bariatric procedures) should be based on the individual therapeutic goals, the clinical severity of obesity and the previous obesity treatments, rather than on anthropometric parameters only.

WHAT IS THE ROLE OF BOTH NON-SURGICAL AND SURGICAL INTERVENTIONS IN THE NEW ALGORITHM?

Pillars of treatment for obesity management in adults are behavioral modifications (including nutritional therapy, physical activity, stress reduction, sleep improvement), psychological therapy, obesity medications, and metabolic/bariatric (surgical and endoscopic) procedures. Behavioural modifications should be recommended for all persons with obesity. Obesity management medications should be prescribed, according to official labelling, as an adjunct to behavioural modifications, in patients with a BMI ≥30 kg/m2 or a BMI ≥7 kg/m2 with an obesity-related disease or complications. We raise the possibility to consider the use of obesity management medications in adults of Caucasian ethnicity with BMI ≥25 kg/m2 and a waist-to-height ratio ≥0.5 and the presence of medical, functional or psychological impairments or complications. Metabolic/bariatric procedures should be considered in patients with BMI ≥40 kg/m2 or with BMI ≥35 kg/m2 with an obesity-related disease or complications or with BMI ≥30 kg/m2 and poorly controlled type 2 diabetes despite optimal medical therapy.

HOW IS THE PATIENT’S PSYCHOSOCIAL PROFILE TAKEN INTO ACCOUNT IN THERAPEUTIC DECISION MAKING?

Therapeutic goals should be set at the beginning of the treatment, according to the severity and stage of obesity, taking into account available therapeutic options, possible side effects and risks, and patient preferences. The individual drivers of obesity and possible barriers to treatment (psychological/mental, mechanical/functional, metabolic, and SES–related drivers/barriers) should be clearly discussed with the patient.

WHAT SUCCESS INDICATORS ARE HIGHLIGHTED IN THE NEW CLINICAL RECOMMENDATIONS?

We stress the fact that the management and treatment of obesity have wider objectives than weight loss alone and include the prevention, resolution or improvement of obesity-related complications, better quality of life and mental well-being, and improvement of physical/ social functioning and fitness. In defining personalized therapeutic goals for obesity management in adults we should consider prevention of further weight gain and obesity-related complications and the achievement and maintenance of weight loss sufficient to prevent, resolve or improve obesity-related complications and/or improve quality of life and/or mental well-being and/ or improve physical/social functioning and fitness.


THE ROLE OF THE MULTIDISCIPLINARY APPROACH

WHAT ARE THE KEY CHARACTERISTICS OF AN EFFECTIVELY FUNCTIONING MULTIDISCIPLINARY TEAM IN OBESITY CARE?

Considering obesity as a multifactorial, chronic, relapsing disease a long-term multidisciplinary management should be organised in every patient. The ideal network of care should involve the general practitioner, obesity specialist, nutritionist (dietician), exercise physiologist (physiatrist), behavioural therapist (psychologist/psychiatrist).

WHICH STRATEGIES ARE MOST EFFECTIVE IN PROMOTING COMMUNICATION AND COLLABORATION WITHIN THE TEAM?

A clear sharing of therapeutic goals and mutual respect for the individual professional skills and roles are the keys.

WHAT CHALLENGES HINDER THE IMPLEMENTATION OF THIS APPROACH IN DIFFERENT HEALTHCARE SYSTEMS?

No health-care system can provide multidisciplinary specialised management pathways for all those who live with obesity and overweight. However, prioritarisation for treatments should be based on the individual therapeutic goals, the clinical severity of obesity and the previous obesity treatments, rather than on anthropometric parameters only.

HOW CAN CONTINUITY OF CARE BE MAINTAINED WHEN TRANSITIONS BETWEEN SPECIALISTS OCCUR?

Implementation of digital communication technologies and continuing medical education are probably the most important factors.

COULD YOU PROVIDE CONCRETE EXAMPLES OF SUCCESSFUL MULTIDISCIPLINARY COLLABORATION IN CLINICAL PRACTICE?

Multidisciplinary patient evaluation and follow-up has been implemented and used as a routine practice in bariatric surgeries. This approach has facilitated access to surgery, reduced complications and improved long-term results.

Paulina Nowicka Universitetslektor vid Institutionen för kostvetenskap Foto. Mikael Wallerstedt

THE FAMILY AT THE CENTER OF CHILDHOOD OBESITY THERAPY- Prof. PAULINA NOWICKA

Paulina Nowicka, PhD, RD Professor, Uppsala University | Affiliated Researcher,Karolinska Institutet

Professor, Uppsala University | Affiliated Researcher, Karolinska Institutet

Paulina Nowicka is Chair Professor in Food Studies, Nutrition and Dietetics at Uppsala University, Sweden, with a focus on communication in dietetics and family-based approaches to childhood obesity. She is also Associate Professor at Karolinska Institutet and Co-Chair of the Childhood Obesity Working Group at the European Association for the Study of Obesity (EASO). Her work centers on developing ethical, effective strategies for obesity prevention and treatment that involve and support families. Professor Nowicka holds degrees in clinical nutrition, psychology, and pediatrics, and has led multidisciplinary research across Sweden, the United States, and the United Kingdom. She has authored over 90 peer-reviewed publications and has an h-index of 38 (Google Scholar, July 2025). She serves as Associate Editor for Obesity Reviews and sits on the editorial board of Childhood Obesity, among other international journals. She has contributed to and coordinated several national and European research projects, including the Horizon 2020 STOP project, and played a key role in developing the Swedish national guidelines for obesity care. She is also a member of the WHO Guideline Development Group for Childhood Obesity in Primary Care. Her scientific interests include family dynamics in obesity care, stigma reduction in healthcare settings, and the ethical involvement of children in treatment decisions. She is President of the upcoming European Childhood Obesity Congress (ECOG) 2025 and a board member of the Swedish Society for Childhood Obesity.

HOW CAN FAMILIES HELP PREVENT CHILDHOOD OBESITY EARLY IN LIFE?

Families are where children first learn about food, movement, and self-worth. Supportive routines and a caring emotional climate lay the foundation for healthy development and lifelong habits.

WHAT KINDS OF FAMILY ROUTINES AND HABITS SUPPORT HEALTHIER GROWTH IN CHILDREN?

Shared meals, physical activity as a family, and warm, structured parenting help create a healthy home environment. Consistency and encouragement – rather than pressure – are key, especially when tailored to each child’s needs.

HOW DO YOU SUPPORT PARENTS WHO ARE THEMSELVES LIVING WITH OVERWEIGHT OR STRUGGLING WITH THEIR OWN HEALTH HABITS?

We meet all parents with respect and without judgment. The focus is on building positive parenting strategies, because when parents feel supported – not blamed – they’re more likely to engage and succeed long-term.

WHAT’S THE BEST WAY TO SUPPORT CHANGE IN THE FAMILY WITHOUT MAKING THE CHILD FEEL GUILTY OR ASHAMED?

By shifting the focus from weight to health and celebrating shared efforts. Age-appropriate involvement,kind language, and a family mindset help protect the child’s emotional wellbeing and dignity.

WHAT DOES RESEARCH SAY ABOUT HOW FAMILY SUPPORT AFFECTS TREATMENT OUTCOMES?

Family involvement is one of the strongest predictors of positive outcomes – emotionally and physically.

Interventions like the More and Less program show lasting improvements in BMI, confidence, and family relationships, even years after treatment ends.

WHAT ARE SOME COMMON MISTAKES FAMILIES MAKE WHEN TRYING TO HELP A CHILD WITH HIGHER WEIGHT?

Controlling strategies – like pressure to eat less or treating siblings differently – can do more harm than good. Instead, small structural changes and invisible support, like not bringing home sugary drinks, can be more effective and empowering.

WHAT DOES AN EFFECTIVE TEAM APPROACH TO FAMILY-BASED OBESITY CARE LOOK LIKE?

An ideal team includes dietitians, psychologists, nurses, physiotherapists and of course pediatricians. When families are supported as a system, including siblings, fathers, and grandparents, change becomes more sustainable and relationships are strengthened.

HOW CAN DIGITAL TOOLS OR APPS HELP FAMILIES MAKE LASTING CHANGES?

Digital tools can be helpful for tracking habits, setting goals, or supporting communication – especially with older children or teens. But they should always be paired with human connection and used in ways that feel safe and non-judgmental.

HOW DO YOU ADAPT YOUR APPROACH FOR FAMILIES FROM DIFFERENT CULTURAL OR SOCIAL BACKGROUNDS?

Every family has its own values and ways of caring. We adapt by listening first, recognizing diverse family roles – including grandparents – and shaping care to reflect families’ lived realities and strengths’.

WHAT ADVICE WOULD YOU GIVE TO SCHOOLS OR HEALTH SERVICES THAT WANT TO SUPPORT FAMILIES IN PREVENTING CHILDHOOD OBESITY?

Make sure families feel seen and included – not judged. Offer consistent, practical messages, build trust with all caregivers, and create spaces where healthy routines can grow in a way that fits each family’s life.

паоло

THE NEW EASO RECOMMENDATIONS Prof. PAOLO SBRACCIA

Professor Paolo Sbraccia is Professor of Internal Medicine in the
Department of Systems Medicine of the University of Rome Tor
Vergata, Rome, Italy, Chief of the Internal Medicine Unit and Obesity
Center (European Association for the Study of Obesity [EASO]-
accredited Collaborating Centre for Obesity Management) at the University Hospital Policlinico Tor Vergata, Rome, and Director of the Specialization School in Internal Medicine.
He is also currently serving as Treasurer and member of the Board of Trustees of the EASO, and President of the Italian Barometer Diabetes Observatory Foundation. In addition, Professor Sbraccia is Former President of the Italian Society of Obesity and of the Italian Federation of Endocrinology, Diabetology, Andrology, Metabolism and Obesity.

He was also a member of the Scientific Advisory Group for Diabetes
and Endocrinology of the European Medicines Agency (2008–2015).
In 2024, he was appointed to the Steering Committee of the Italian
Society of Obesity, for the development of new Obesity Guidelines under the auspices of the Italian NIH.
He is also a coauthor of the EASO new framework for the diagnosis, staging and management of obesity in adults. Prof Sbraccia published over 150 papers on peer-reviewed journals (H-index 42) and he is a member of the editorial boards and reviewer panels of various scientific journals; in particular, he is Section Editor for Diabetes and Endocrinology of Eating and Weight Disorders and Associate Editor for Internal and Emergency Medicine.

CURRENT CLINICAL GUIDELINES FOR OBESITY STAGING

WHAT ARE THE MAIN INDICATORS USED TO DETERMINE THE SEVERITY OF OBESITY ACCORDING TO THE NEW GUIDELINES?

Not really relevant since much attention has been given to the inclusion of people on the overweight range into the obesity definition if with high WtH (waist to height ratio). The severity remains based on the old BMI. The main indicators are therefore based on the severity of the clinical complications.

HOW DOES THE NEW STAGING MODEL INTEGRATE BOTH QUALITATIVE AND QUANTITATIVE MEASURES?

The EASO approach moves beyond traditional BMI- based classifications and incorporates clinical,
functional, and psychosocial factors. The EASO staging model bridges quantitative metrics (BMI,
biomarkers) with qualitative evaluations (psychosocial, functional status) to improve obesity classification and management. This aligns with modern precision medicine approaches, ensuring that treatment is tailored to individual needs. In fact, the new EASO framework proposes “to base the diagnosis of obesity on the recognition of abnormal and/or excessive fat accumulation (anthropometric component) and the analysis of its present and potential effects on health (clinical component)”. It is, therefore, of paramount importance to include a qualitative (thorough clinical evaluation and staging) to the quantitative anthropometric measures.

HOW IS THE STAGING SYSTEM ALIGNED WITH THE ASSESSMENT OF COMPLICATION RISK?

The EASO staging system aligns closely with complication risk assessment by categorizing obesity based on the presence, severity, and progression of obesity-related diseases – not just BMI. This approach ensures that staging reflects individual health risks and guides appropriate interventions. EASO directly links obesity severity to complication risk, enabling personalized, risk-stratified care. By integrating both clinical and functional outcomes, it ensures that high-risk patients receive timely, appropriate interventions.

WHICH MEASUREMENT AND ASSESSMENT METHODS ARE MOST APPROPRIATE FOR EVERYDAY CLINICAL PRACTICE?

In everyday clinical practice, the EASO staging model recommends a mix of simple, validated, and feasible measurement and assessment tools to evaluate obesity and its complications. The most appropriate methods for routine use, balancing accuracy and practicality, are: body composition and adiposity (percentage body fat) by dual-energy X-ray absorptiometry (DEXA) or, alternatively, bioelectric impedance when BMI and physical examination are ambiguous; BMI, WtH ratio.

WHAT SHOULD GENERAL PRACTITIONERS CONSIDER WHEN APPLYING THE NEW GUIDELINES?

When applying the new EASO obesity staging guidelines, general practitioners (GPs) should consider the following key practical aspects to ensure effective, patient-centered care:

  1. Move Beyond BMI Alone;
  2. Use waist circumference and calculate WtH ratio
    (Keep a measuring tape in every consultation room.);
  3. Perform a systematic evaluation of medical, functional
    and psychological (mental health and eating behavior
    pathology) status (clinical component) in any person
    with obesity;
  4. Evaluate the presence of medical complications and
    metabolic risk factors according to a systematic and
    cost-effective diagnostic assessment.

DIAGNOSTIC PHARMATHERAPEUTIC ALGORITHM AND PATHWAY (The new EASO algorithm should be published hopefully soon)

HOW DOES THE NEW THERAPEUTIC PATHWAY DIFFER FROM PREVIOUS APPROACHES TO OBESITY
MANAGEMENT?

The 2025 EASO algorithm shifts from a one-size-fits-all model to dynamic, personalized obesity care, leveraging advanced pharmacotherapy, and earlier interventions to improve outcomes. This reflects growing evidence that obesity is a heterogenous disease requiring precision medicine.

WHAT TOOLS AND STEPS ARE RECOMMENDED FOR PERSONALIZING TREATMENT?

Obesity is a multifactorial, chronic, relapsing, non communicable disease marked by an abnormal and/or
excessive accumulation of body fat. Obesity has direct negative effects on the functioning of individual organs, the whole body, or both, and serves as a gateway to a wide range of obesity-related complications, that can be broadly classified into two categories: those resulting from altered and pathological mechanical forces, referred to as fat mass diseases, and those associated with dysregulated endocrine, inflammatory, or immune responses, known as sick fat diseases.

No specific tools are recommended, rather a complications-oriented flow chart is provided that guides clinicians based on the current body of knowledge, This approach aligns with the concept of obesity as an adiposopathy, distinguishing between factors primarily associated with fat mass and those linked to dysfunctional or “sick” fat.

THE ROLE OF THE MULTIDISCIPLINARY APPROACH

WHAT DEFINES AN OPTIMALLY FUNCTIONING MULTIDISCIPLINARY TEAM IN THE CONTEXT OF OBESITY TREATMENT?

An optimally functioning multidisciplinary team (MDT) for obesity treatment is characterized by coordinated, patient-centered care that addresses the complex physiological, psychological, and social aspects of obesity. Key defining features include: Physicians (endocrinologists, bariatric surgeons, primary care), Dietitians/Nutritionists, Psychologists/Psychiatrists, Exercise Physiologists-Physical Therapists, Nurses/Care Coordinators.

WHAT STRATEGIES PROMOTE EFFECTIVE COMMUNICATION AMONG TEAM MEMBERS?

It is very important to organize regular team meetings to discuss patient progress and adjust treatment plans. Shared decision-making with input from all disciplines. Unified treatment goals aligned with patient preferences (e.g., weight loss, metabolic health, mobility improvement).

WHAT BARRIERS EXIST TO IMPLEMENTING THIS APPROACH ACROSS DIFFERENT HEALTHCARE SYSTEMS?

Implementing a multidisciplinary team approach for obesity treatment faces several systemic, financial, cultural, and logistical barriers across healthcare systems. These challenges vary depending on the setting (e.g., high- vs. low-income countries, public vs. private healthcare), but common obstacles include: siloed specialties, primary care physicians may lack pathways to refer patients to obesity specialists, shortage of obesity specialists, bias among providers, socioeconomic barriers, focus on acute over chronic care, reimbursement barriers for the new pharmacotherapies. Successful implementation requires system-level changes, including payment reform, provider education, and anti-stigma efforts. Some examples in well-structured NHS show promise but highlight the need for tailored solutions based on regional resources.

WHAT IS YOUR OPINION ON INCLUDING THE GUT MICROBIOME AS PART OF A PERSONALIZED THERAPEUTIC APPROACH WHEN EVALUATING PATIENTS WITH OBESITY OR METABOLIC SYNDROME?

The gut microbiome is undoubtedly a promising area of scientific research, yet it remains far from being integrated into routine clinical practice. This is due to insufficient robust human data and the lack of proven effective treatments – such as probiotics and prebiotics – that demonstrate significant benefits over placebo in managing obesity and metabolic disorders.
PHARMACOGENETICS AND PRECISION MEDICINE IN THE TREATMENT OF OBESITY AND DIABETES

SOME PATIENTS WITH OBESITY AND/OR TYPE 2 DIABETES DO NOT RESPOND WELL TO STANDARD PHARMACOLOGICAL THERAPY. HAVE YOU REFERRED SUCH PATIENTS FOR PHARMACOGENETIC ANALYSIS? WHAT ARE YOUR IMPRESSIONS? HAVE YOU ENCOUNTERED CASES WHERE THE RESULTS OF SUCH TESTING HAVE SIGNIFICANTLY CHANGED YOUR TREATMENT APPROACH?

On the horizon, we see immense potential for precision medicine – leveraging genome sequencing, pharmacogenetics, pharmacogenomics, AI, and digital health technologies. However, this remains a vision for the future; for now, clinical practice continues to rely on empirical approache.

WHAT IS YOUR VIEW ON THE USE OF WHOLE EXOME OR GENOME SEQUENCING AS A TOOL FOR PRECISION DIAGNOSIS IN PATIENTS WITH COMPLEX METABOLIC PROFILES OR A STRONG FAMILY HISTORY? DO YOU HAVE EXPERIENCE IN WHICH THIS TYPE OF MOLECULAR DIAGNOSTICS HELPED UNCOVER THE CAUSE OF A CLINICAL
PRESENTATION? DO YOU SEE A GROWING ROLE FOR THESE TECHNOLOGIES IN AN INDIVIDUALIZED APPROACH TO METABOLIC DISORDERS?

In our center, we conduct whole exome sequencing for all cases of early-onset obesity characterized by severe hyperphagia. Beyond its diagnostic value, this approach aims to identify genetic mutations eligible for treatment with setmelanotide, an MC4 receptor agonist that exemplifies precision medicine in action.

Затлъстяването: Време е за медицински подход, не за стигма. Как да спрем епидемията от затлъстяването в България и Европа.

Разговор с проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска за ролята на България в европейските политики, предизвикателствата в борбата със затлъстяването и какво предстои в навечерието на юбилея на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите заболявания.


Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленски, дмн

Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска завършва медицина в Медицински университет – София през 2005 г. В следващите години защитава две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в областта на фармакологията и храненето. През 2023 г. защитава дисертационен труд за присъждане на „доктор на науките“ в Медицински университет, София. През 2010 г. получава специалност по фармакология, а през 2015 г. получава специалност по хранене и диететика. През 2024 година става професор в Медицински факултет на Медицински университет, София. От юли 2021 г. е призната за Европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването.

Главен изследовател е в научните проекти DiOGenes (2005-2009) по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и на PREVIEW (2013-2018) по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, както и лекар изследовател в евопейския проект за превенция на детското затлъстяване EPHE (2013-2015). Тези проекти са насочени към превенцията на захарен диабет тип 2 и повлияването на затлъстяването при деца и възрастни.

Проф. Ханджиева-Дърленска е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Член на борда на Европейската група по детско затлъстяване. От 2019 г. е асоцииран редактор на научното списание Frontiers in nutrition and metabolism. Научните й интереси са в областта на превенцията и лечението на преддиабета и затлъстяването при деца и възрастни, метаболитните заболявания и фармакологията.

ПРОФ. ХАНДЖИЕВА-ДЪРЛЕНСКА, КАК ОЦЕНЯВАТЕ РАЗВИТИЕТО НА НАУЧНИТЕ ПОДХОДИ КЪМ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ И КОИ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-КЛЮЧОВИТЕ ПРОМЕНИ В ПАРАДИГМАТА НА ЛЕЧЕНИЕТО?

В последните 20 години изключително много се разви разбирането относно биологията на затлъстяването. Затлъстяването е заболяване, което има прогресиращ ход и може да рецидивира. Основнитe харнактеристики на заболяването е, че се свързва с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организима, както и нарушена регулация на апетита.

Не случайно, някои автори считат, че затлъстяването е адипоцит-базирано заболяване, свързано с дисфункционална мастна тъкан. Колкото по-рано човек се разболее от затлъстяване, толкова по-рано започват усложненията, които са свързани с него.

Установени са над 200 различни заболявания, свързани със затлъстяването. Най-честите са захарният диабет тип 2, сърдечно-съдовите заболявания, сънната апнея, нарушенията в мастната обмяна (висок холестерол), остеоартрит различните ракови заболявания и други.

Именно затова се и промени подходът за лечение на затлъстяването. Само до преди пет години лекарите много често съветваха пациентите си „Яжте по-малко, движете се повече“. За съжаление този подход не работи при повечето хора, именно поради биологията на заболяването. Съвременните препоръки за поведение при затлъстяването фокусират върху мултидисциплинарния подход. Три са основните стълба в терапията на затлъстяването: промяна в начинана живот, фармакотерапия и метаболитна хирургия.

Вече не целим само редукция на телесното тегло, а намаляване дори и превенция на усложненията, свързани с това заболяване.

ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е ЧЕСТО ВЪЗПРИЕМАНО КАТО ЛИЧЕН ПРОВАЛ, А НЕ КАТО ЗАБОЛЯВАНЕ. КАК СЕ БОРИТЕ С ТАЗИ СТИГМА В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО И В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА?

Много често пациентите, но за съжаление все още и някои лекари считат, че заболяването е естетически проблем, свързан с волята. Това не е вярно. Апетитът се контролира от определени структури в мозъка, които получават сигнали от мастната тъкан, скелетната мускулатура и гастро-интестиналния тракт.

Когато тези сигнали са неправилни и контролът на апетита е нарушен, тогава индивидът има повишен апетит, започва ситемно да преяжда и това води до затлъстяване. Човекът, страдащ от затлъстяване, трябва да яде големи количества, за да достигне ситост. Затова съвременните лекарства за терапия на затъстяването като GLP-1 рецепторните агонисти, както и метаболитната хирургия връщат правилния контрол върху апетита. Тогава пациентът може да прояви воля и да избере плод пред сладкиш и да спазва здравословно хранене.

Това трябва да са посланията към пацинетите, лекарите и обществото. Обучението, правилната информация, без повтаряне на митове и фалшиви данни, ще променят разбиранията за затлъстяването като хронично, рецидивиращо заболяване и ще променят стигмата.

КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОРБАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?

Разбира се, че това трябва да бъде държавна политика, за да достигне до всички деца и юноши. На първо място е фокусът върху превенцията на затлъстяването. Усилията, за да се намали детското затлъстяване трябва да започнат рано – още по време на бремеността и в ранното детство или първите 1000 дни. Превенцията включва правилно хранене във всички периоди на детската възраст. Всички усилия трябва да се осъществяват във вкъщи, учили -щата и обществото. На второ място са държавните мерки, които да регулират хранителната индустрия. Най-ефективните мерки за борба с детското затлъстяване включват увеличение на данъците върху пакетираните сладки и солени храни и напитки, изискване на ясни и разбираеми етикети върху храните и напитките и ограничаване на маркетирането на нездравословни храни на децата. Третата мярка е свързана с промотирането на активен начин на живот. Това включва условия за спорт: игрища, спортни площадки, фитнес за деца на открито и достатъчно часове по физическо възпитание в училищата, както и ясни послания в подкрепа на активния начин на живот през целия живот. И непрестанна промоция на здравето чрез обучения по здравословно хранене и активен начин на живот в детските ясли, детските градини и училища, както и здравна информация за вредите от тютюневите и бездимни изделия, алкохола върху здравето на децата.

КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И СЪПЪТСТВАЩИТЕ ГО ЗАБОЛЯВАНИЯ, КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ВИ ПРИОРИТЕТИ В КОНТЕКСТА НА 30-ГОДИШНИНАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА?

Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания бе създадено точно преди 30 години от моя баща доц. д-р Светослав Ханджиев. През годините сдружението организира различни научни форуми и конгреси, участва в два международни проекта, свързани с затлъстяването при деца и възрастни и много други активности. Нашите основни приоритети за следващите 10 години са свързани с обучението и информираността на пациентите, лекарите и българското общество за затлъстяването като заболяване и съвременните подходи в терапията му, както и намаляване на стигмата (предрасъдъците), свързани с това заболяване. Освен това от тази година организираме първия национален конгрес по затлъстяване с международно участие (26-28 септември в к.к. Албена), като целта е този конгрес да стане ежегоден. Нашето сдружение е партнъор на коалиция „Затлъстяване“, с които сме в процес на създаването на „Национален план за борба със затлъстяването“. Продължаваме да честваме 4 март „Световния ден за борба със затлъстяването“ с различни комуникационни кампании.

От 11 години организираме „Училище за здраве за деца, родители и учители“, едноседмичен лагер, насочен към здравословното хранене и добрата физическа активност, менталното здраве, съня и здравето като цяло на децата. Активно си сътрудничим с други съсловни медицински и научни сдружения, които работят в областта на затлъстяването и пациентската асоциация „Заедно. Най-новият ни приоритет е развитието на секцията на „Младите в науката“ към нашето сдружение.

БЪЛГАРИЯ Е ЧАСТ ОТ РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ И РАБОТНИ ГРУПИ. КАКВА Е НАШАТА РОЛЯ В РАМКИТЕ НА EASO И КАКВИ СА ТЕМИТЕ, ПО КОИТО СТРАНАТА НИ Е АКТИВНА?

Европейската асоциация за изследване на затлъстяването обединява всички национални асоциации по затлъстяване в Европа. През 2014 г. нашето сдружение организира 21-ия Европейски конгрес по затлъстяване в София. След това бях поканена и избрана да бъда съ-председател на работната група по хранене към асоциацията в рамките на девет години. За мен това беше страхотна школа. Създадох изключителни контакти и приятелства. За съжаление, не бих казала, че България играе съществена роля в политиката на EASO. Основните играчи са представители на Великобритания, Италия, Израел, Дания, Турция, Испания. Въпреки това, ние не трябва да имаме бариери, трябва активно да търсим сътрудничество за пан-европейски научни проекти, да кандидатстваме за различни обмени, програми и т.н. Един добър пример е, че в България, по-точно в София има два центъра за лечение на затлъстяването, които са сертифицирани от EASO. Повече информация за кандидатстването за такъв център има на сайта на сдружението www.basord.com.

СЪСРЕДОТОЧАВАТЕ ЧАСТ ОТ НАУЧНАТА СИ ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ПЕДИАТРИЧНАТА ПРЕВЕНЦИЯ. КАКВО ПОКАЗВАТ ПОСЛЕДНИТЕ ДАННИ ЗА ДЕТСКОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ У НАС И КАКВИ ИНТЕРВЕНЦИИ СА НАЙ-НЕОТЛОЖНИ?

Според Световната Здравна Организация (СЗО) 1 от 3 деца в предучилищна възраст страда от наднормено тегло или затлъстяване в Европейския регион или 29% от децата на възраст между 7-9 години живеят с наднормено тегло и затлъстяване. За България данните показват, че 32% от децата на 7 годишна възраст са с наднормено тегло и затлъстяване. България е на трето място по наднормено тегло и затлъстяване в Европейския съюз.

СЗО от години алармира за „тихата“ епидемия от разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и възрастните, което още повече се изостри и по време на пандемията от корона вирус. Данните еднозначно доказаха, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване по-тежко изкарват заболяването, имат повече усложнения, по-дълъг болничен престой, както и се наблюдава повишен летален риск сред тях. Прогнозата е, че до 2030 г. с 60% ще се увеличи разпространението на детското затлъстяване по света.

КОИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?

Детското затлъстяване се е удвоило в последните 10 години. Затлъстяването може да повлияе на здравето на детето-психическо, физическо и емоционално, както и върху неговото самочувствие. Основните рискови фактори за детското затлъстяване са свързани с генетичната предразположеност (от 40-70%), факторите на средата (от 30-60%) и индувидуални фактори. От рисковете от околната среда най-важните са факторите от страна на храненето като нередовното хранене, пропускане на закуската, състава на храните, големината на порцията, приема на напитки, съдържащи захар и глюкозо-фруктозен сироп, хранене пред телевизора, ниската физическа активност и обездвижването, особености на чревната микробиота, продължителността на съня, семейството като модел на подражание. Нашето сдруже ние участва в Европейски проект за превенция на детското затлъстяване сред деца от 6-9 годишна възраст. Това, което установихме като голям проблем за децата в България е времето, прекарано пред екран.

В България децата изкарват средно 26 часа пред екран/седмично, за разлика от децата в Белгия и Холандия, които изкарват пред екран 14 часа/седмично. И разбира се и за този фактор има препоръки, създадени от СЗО: до 3 годишна възраст – без никакъв екран, от 3 до 6 години – максимално 1 час/дневно и от 7 до 18 години – до 2 часа екран/дневно.

Проблемите, свързани с прекомерното стоене пред екран освен с когнитивните функции, концентрацията, съня и възможните очни усложения водят до обездвижване, голям прием на пакетирани храни и напитки, т.нар. ултраобработени храни с ниска хранителна стойност, но с високо съдържание на захар, сол, подобрители на вкуса и наситени мастни киселини, промяна във вкусовите предпочитания и до 100% риск от затлъстяване.

КАКВИ ГРЕШКИ В ДИЕТИЧНИТЕ РЕЖИМИ НА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ НАБЛЮДАВАТЕ НАЙ-ЧЕСТО И КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИЯ ПОДХОД В ПРАКТИКАТА ВИ?

Грешките в хранителното поведение са различни, но наистина се повтарят и са чести. Повечето пациенти, страдащи от затлъстяване съобщават за системно преяждане, като често тези хора са научени вкъщи да се хранят по този начин. Също така, много често пацеинтите се хранят само вечер, като през деня не консумират нищо. Често пациентите подхапват през целия ден, като обикновено това са пакетиране преработени храни, които носят основно калории и са без никаква хранителна стойност.

Друга характеристика на храненето е, че обикновено хората, живеещи със затлъстяване цял живот са на диети и ограничаване или спиране на определена храна или хранителна група, но тези промени са без траен ефект.

Считам, че в обществото има предрасъдъци по отношение на храненето на хората със затлъстяване. Има и пациенти, които се хранят редовно, спазват правилата на здравословно хранене, опитват се да увеличат физическата активност, много осъзнати са относно заболяването си, но въпреки всичко продължават да имат повишено тегло. Това се обяснява с характеристиката на заболяването.

ТЕМАТА ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОЛЯРИЗИРАНИ МНЕНИЯ. КОГА ФАРМАКОТЕРАПИЯТА Е ПОДХОДЯЩ ИЗБОР И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ?

Промяната в начина на живот, включваща подходящ диетичен хранителен режим в комбинация с повишена физическа активност (150-300 мин/ седмично) е в основата на редукцията на телесно тегло. За да постигнем в дългосрочен план устойчива редукция на теглото и усложненията, свързани с наднормената мастна тъкан, е необходимо включването нa лекарство, което да контролира апетита и да води до ситост. Такива лекарства за лечение на затлъстяването са GLP-1 рецепторните агонисти, които водят до 10-15-25% намаляване на теглото взависимост от медикамента. Новите лекарства има изключителни ефекти не само върху редукцията на тегло, но и намаляват сърдечно-съдовите инциденти, водят до ремисия на захарния диабет тип 2, спират натруп- ването на мастна тъкан в черния дроб, имат ефекти по отношение на алкохолната зависимост и излизат данни за подобряване на когнитивната функция, стимулиране на невропластичността и т.н.

Според най-новите препоръки на EASO за лечение на затлъстяването, които бяха публикувани миналата година, медикаментозната терапия може да стартира още при ИТМ≥25 кг/м2 и съотношение на обиколката на талията към ръста >0.5 и някакво усложнение. Когато в рамките на шест месеца няма ефект от конвенционалната терапия (промяна в начина на живот и лекарство), тогава препоръката ни е метаболитна хирургия. За този вид интервенция медицинските критерии са ИТМ≥30 кг/м2 с придружаващо усложнение или ИТМ≥35 кг/м2.

КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПРЕД КОИТО СЕ ИЗПРАВЯТЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПРИ РАБОТАТА С ХОРА С ТЕЖКО ИЛИ ХРОНИЧНО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?

Основното предизвикателство е, че нито един от компонентите на терапията на затлъстяването не се поемат от българската здравна система, тоест пациентът трябва да заплаща в повечето случаи различните консултации със специалист, ако не е с направление, да заплаща медикаментозната терапия и метаболитната хирургия. Друго голямо предизвикателство е неразбирането, че затлъстяването е заболяване, което изисква адекватно лечение. Още едно предизвикателство е ниската здравна култура на българина, приема на хранителни добавки или подобни средства без доказана ефективност.

КАКВИ СА ВАШИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА, ПСИХОЛОГИЯТА И ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ В КОНТЕКСТА НА МЕТАБОЛИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАКВО Е МЯСТОТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ, ТЕЛЕМЕДИЦИНА, АЛГОРИТМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ – В СЪВРЕМЕННАТА ГРИЖА ЗА ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?

Всичко изброено от Вас е вече настояще и ще се използва изключително много в бъдещето.

КОИ МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ПРОЕКТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ СА ВИ ВДЪХНОВИЛИ НАЙ-МНОГО И КАКВО ПРЕДСТОИ В НАУЧНАТА ВИ ПРОГРАМА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ?

Десет години бях главен изследовател по два европейски проекта за изследване на затлъстяването и превенцията на захарен диабет тип 2, съответно DIOGenes и PREVIEW, финасирани по 6-та и 7-ма рамкови програми на Европейския съюз. Тези проекти павираха моята научна кариера, дадоха ми възможност да защитя дисертационен труд в Уни- верситета в Копенхаген, да защитя „доктор да науките“ в Медицински университет, София, да стана доцент, после професор, и да създам име на учен. И да, работата в екип по тези проекти, приемствеността, решаването на проблемите заедно, приятелствата и страхотния работен дух ме вдъхновяваха и научиха на много неща в и извън науката. По настоящем имам трима докторанти пред защита и двама съвсем нови докторанти. Искам да участвам като партнъор отново в голям общо-европейски научен проект в областта на затлъстяването. Новата ми научна страст и вдъхновение е свързана с научната обосновка за факторите за дълголетие или дълъг живот без хронични заболявания.

.

Had

Брой 21- Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска – „Затлъстяването: време е за медицински подход, не за стигма“.